Който мрази, ще загази, който обича, мъдро обрича

Случвало ли ви се е да мразите някого?

Отношенията с хората в живота ни са един от най-ключовите аспекти на цялото ни съществуване на тази планета. Може и да сме много успешни в бизнеса и кариерата си, но ако в личния ни живот нещата са зле, всичко ще ни се струва зле. Всъщност, често пъти може да провалим дори бизнеса и кариерата си заради нездрави отношения с околните. Или по-скоро заради липсата на правилно разбиране на отношенията ни с околните.

Мога да се хвана на бас, че всеки от нас има поне един човек в живота си, който му е неприятен и го дразни по един или друг начин. Всъщност в ежедневието на повечето от нас хората с такава характеристика са доста повече от един. Кофти, а? Да си ограден с лица, които те дразнят, само като ги погледнеш. Да си заобиколен от „приятели”, които само чакат да излезеш от стаята и започват да говорят зад гърба ти разни работи, които не биха ти казали очи в очи. Всички имаме такива хора около нас, включително и моя милост. 

Има и по-тежки случаи. Да живееш сред себеподобни, които направо те отблъскват и на които не искаш да подражаваш в нито едно отношение. Да общуваш с енергийни вампири, които постоянно ти се оплакват за това колко ужасен е живота им и колко несправедлив е света, а когато се разделите да чувстваш облекчение, все едно камък ти е паднал от сърцето. А това, което се е случило е, че вампирът просто е престанал да пие енергията ти (в общия случай го правят несъзнателно между другото, просто стават проводник на такива енергии без да искат; най-честата причина за това е ниската вибрация и слабата лична енергия). Затова ти олеква, когато се разделиш с такива хора. Отскубваш се от енергийния им хобот. 

В една или друга степен всеки от нас знае точно за какво говоря. При някои може би „лошият” е само един, при други са много. Зависи кой какво има да учи. До края на този текст ще знаете точно какво имам пред вид с това изказване.

Едно е сигурно. Средата, която описах по-горе, не е добра за живот и развитие. Не можеш да се развиваш и да растеш, докато си ограден от хора, които те правят по-слаб. И нека това е първият въпрос, на който всеки от вас да даде отговор за себе си. Правят ли ме по-силен хората в живота ми или ме правят по-слаб? Добър въпрос. А от отговора му може да зависи вашето бъдеще, вашето щастие и, разбира се, бъдещето на бизнеса и кариерата ви. Колко от хората в живота ви са вдъхновение за вас? Колко от тях могат да ви бъдат пример за подражание? Колко от тях ви провокират да растете и ви окуражават да правите крачки напред?

Направете си услуга. Съставете списък на хората, с които прекарвате по-голямата част от ежедневието си и отговорете на тези въпроси за всеки един от приятелите, колегите и роднините в списъка ви. Можете дори да ги разделите в две графи. В едната ще напишете хората, които ви вдъхновяват, от които искате да се учите, с които искате да постигате мечтите си, а в другата ще сложите всички онези, които по един или друг начин ви дразнят, не ви разбират и в едно или друго отношение ви пречат да се развивате в посоката, в която желаете.

В коя графа има повече хора?

Искреният ви отговор на този въпрос ще ви даде ориентир за това къде точно се намирате в момента. Важно е да знаем това, ако искаме да имаме повече, да правим повече и да бъдем повече. Ако колконката с дразнещите индивиди е притеснително дълга, няма страшно. Успешно сте открили до къде са ви довели вашите минали мисли, чувства и действия и сега можете да направите различен избор.

Виждате ли, отношенията с хората в живота ни винаги са отражение на нашия вътрешен свят. Ако не приемаме себе си в едно или друго отношение, провидението ще ни изпрати човек, който да ни покаже в какво не приемаме в себе си. Ако имаме много голямо его и то вреди на хората около нас, вселената ще ни изпрати човек с още по-голямо его, който ще е вреден за самите нас. Ако пък сме много стеснителни и се страхуваме да разкрием себе си и талантите си пред света, провидението ще ни огради с хора, които имат същия проблем. И колкото повече се взираме в техния проблем и си казваме, "абе, тоя колко е зле", толкова повече задълбочаваме същия проблем в себе си. И това продължава, докато не осъзнаем, че недъгът в човека отсреща е нашият собствен недъг и всичко, което трябва да направим, за да се освободим от тумора в душата си, е да приемем другия такъв, какъвто е.

Колко време прекарвате дневно в опити да накарате някой да се държи по начин, който вие смятате за правилен? Колко енергия инвестирате в това да упреквате другите за вашите неуспехи или да се оправдавате с чуждите грешки за провалите си? Колко често ви се случва да се ядосате на някого, защото се е държал с вас прекалено арогантно, нервно, лицемерно или каквото там си мислите?

Живеем в огледална вселена, приятели. Тя ни обича много и постоянно ни дава сигнали за всичко онова, което искаме да научим в живота си тук. Ако ни изпраща хора, достойни за мразене, значи ни казва – обичай себе си повече. Приеми се такъв, какъвто си. Приеми хората около теб с всичките им недостатъци и ги освободи от изискванията си. Освободи себе си от изискванията на околните. Не ги мрази. Няма смисъл. Обичай ги! Всички сме едно. Да мразиш другите е все едно да мразиш себе си. Ако искаш любов, обичай. Ако искаш омраза, мрази.

Преди няколко месеца* през България мина един много симпатичен индиец на име Свами. Трябва да беше на около 20-тина години, когато се срещнах с него. Обикалял света с колело. Каза, че търсел любовта в сърцата на хората и това била централната причина да предприеме пътешествието си. Пишеше и книга, която щял да издаде, когато завърши обиколката си. Разказа куп интересни истории за местата, през които е минавал с колелото си. Минал през какво ли не. Бил дори отвличан от талибаните в Близкия изток. Всички ще се съгласим, че талибаните са на глед ужасни хора. Малтретират жените си, мразят друговерците, правят атентати... Абе, кофти хора. На всичкото отгоре, режат главата на всеки, който им мине през територията. Това го чакало и нашия Свами. Той обаче бил толкова миролюбиво настроен, че талибаните нищо не му направили. Дори го взели под крилото си като готвач. И когато попитаха младия индиец на прес конференцията – добре, какво ти е мнението за тези ужасни хора, които за малко да отнемат живота си. „Аз, каза той, предприех пътуването си, за да открия любовта в сърцата на хората. И я потърсих дори в сърцето на звяра. Намерих и я там.”

Каква история, приятели. Не ви агитирам да търсите любовта в сърцето на талибани, но... ако не можете да я откриете в сърцата на хората около вас, значи я няма и във вашето.

Темата е огромна. Хората сме вибрационни същества. През цялото време обменяме енергия по между си във формата на атоми, молекули, биоелектрически импулси и невидими вибрации. Всички сме потопени в един и същи аквариум, пълен с жива материя - видима и невидима, която ни свързва помежду ни. Всички сме част от тази единна информационна мрежа. Ако ще ви е по-удобно, наричайте я Матрицата. Аз ѝ викам Кванотовото поле или също Бог.  

Колко често ви се е случвало да си мислите за някого и да го срещнете на улицата? А случвало ли ви се е да си мислите, че някой си мисли нещо за вас и в последствие то да се окаже истина? Виждате ли, има прекрасно обяснеие на всички тези "феномени". Можете да се научите да ги разпознавате и да направлявате лодката си в потока на енергията, но една статия няма как да ни стигне за всичко това.

Освен в книгите си, в семинарите си също разисквам подробно тази тема и я осмисляме и отиграваме с участниците. Изследваме вярванията ни, свързани с взаимоотношенията ни с хората. Осъзнаваме много нови неща за начина, по който се държим с околните и откриваме причините за състоянието на отношенията ни с тях. Осъзнаем ли веднъж защо „лошите” продължават да се появяват и да ни дразнят, ние можем да променяме това. Можем да привлечем към себе си среда от себеподобни и единомислещи хора, които да ни подкрепят, окуражават и обичат.

Искрено ваш,

Димитър Божанов

* Тази статия беше публикувана за пръв път в сайта leadersrules.com, който вече по-скоро не съществува, поне на този етап. Редактирал съм я деликатоно според сегашната ми визия. Прецених, че искам да присъства в този блог, защото е важна за много хора.