Предизвикайте себе си!

Днес* ще говорим за автопилота в главите ни и бариерата на подсъзнателния терор, комфортната зона или още - ефектът на термостата. Нали знаете как работи термостатът? В климатиците например има такова устройство. Ако сте задали температура 17 градуса, а навън е жега, температурата в стаята ще започне да се покачва. Когато прехвърли 17 градуса, термостатът ще засече отклонението, ще включи климатика на по-висока скорост и бързо ще охлади помещението до първоначално зададената температура.

Подсъзнанието ни е нашият житейски термостат. То "заема" над 95 процента от мозъчната дейност. Това е адски много! И тук е уловката. Нямаме пряк достъп до събитията, които се случват в подсъзнанието ни. А там е записано всичко! Абсолютно всичко. Всяка картина, звук или аромат, всеки епизод от живота ни е записан там до най-малката подробност. Това мозъкът разчита като наш устойчив опит. А работата на подсъзнанието – личния ни термостат, е да пази зададената температура. Да пази устойчивите ни вярвания за света около нас и за това как ни е най-удобно и най-комфортно да реагираме в обичайни и необичайни ситуации.

Ще тръгнем от далеч. Може би сте чували за Джон Лок. Ако запомних нещо от часовете по философия в училище, то е, че този човек го наричат бащата на либерализма. Прочут просвещенски философ, на чиито концепции почива голяма част от съвременното ни разбиране за себе си и за света около нас. Той нарича съзнанието Tabula Rasa – от латински – чиста дъска. Съзнанието, казва Лок, е чиста дъска, върху която опитът пише. Не казвм, че приемам напълно тази теза, но за едно фундаментално разбиране на принципите на мозъка и подсъзнанието ни, чистата дъска е добра изходна позиция.

Ако едно малко дете никога не е виждало огън и се приближи до горяща свещ, то ще протегне ръка, за да пипне интересното светещо нещо. Когато се опари, ще разбере, че не е добре да доближава ръката си толкова до огъня. Следващият път, когато види горяща свещ, подсъзнанието му ще изпрати сигнал за опасност и детето няма да доближи ръката си толкова, че да се опари пак.

Най-просто казано, това е процесът на записване на "програми" в подсъзнанието. Такива програми са както придобитите, така и вродените инстинкти. Дишането е такава програма, както и отделителните функции, мигането на клепачите или двигателните функции и рефлекси. Представяте ли си мозъкът ни да не беше устроен по този гениален начин (съзнание-подсъзнание) и да се налагаше да се подсещаме, че трябва да дишаме или да отидем до тоалетна? Нямаше да е никак удобно. 

С други думи, хубаво е, че си имаме нашето подсъзнание, над което нямаме пряк контрол и не ни се налага да го грижим през цялото време. То само си работи за нас. Защо обаче работи и срещу нас? Нали трябва да ни служи и да ни помага да живеем по-лесно и по-добре?

Ами защото околната среда лесно драска глупости по чистата дъска. Отношението на повечето хора към парите е чудесен пример за подобна вредна програма. Независимо дали са американски католици, български православни християни или просто пролетарии атеисти, всички те вярват, че в парите има нещо нередно. Ще ви предложа няколко популярни примерни вярвания, свързани с парите. Ако се окаже, че присъстват и във вашия речник или пък, че често ги чувате от хората окло вас, значи по всяка вероятност вътрешното ви отношение с парите не ви позволява да разполагате с достатъчно от тях.

1. Богатите са лоши.

2. Богатите са мутри или ченгета.

3. Богатите крадат от бедните.

4. Парите не растат по дърветата.

5. Скромността краси човека.

6. Работи повече, за да имаш повече пари.

7. Политиците ни ограбват.

8. Данъчните ни ограбват.

9. Топлофикация ни ограбва.

10. Не ми плащат добре.

11. Не ми плащат достатъчно.

12. Няма работа.

13. Имат да ми връщат пари, затова нямам.

14. Банките ни ограбват.

15. Без диплома от ВУЗ, няма пари.

16. С диплома от ВУЗ, пак няма пари.

17. Музикант къща не храни.

18. Артист къща не храни.

19. За да имаш пари, трябва да си тарикат.

20. Няма честен начин да направиш 1 милион долара.

21. Аз съм средна класа.

22. Криза е!

23. Интелектуалците са бедни.

24. Пари с акъл не се изкарват, а с бачкане.

25. За да имаш пари, трябва да си намериш богат мъж.

26. За да имаш пари, трябва да правиш компромиси със себе си.

27. Сексът е пари и парите са секс.

28. Парите зависят от държавата.

29. Щастието не е в парите.

30. Парите развалят човека.

31. Не ми трябват пари, за да съм щастлив.

32. Ако ти продават нещо, искат да правят пари на твой гръб.

33. Ако купуваш нещо, вероятно си прецакан. Най-малкото, защото са ти взели парите.

Не казвам, че тези вярвания са вредни, но казвам, че ако разпознавате себе си в повече от 10 от тях, със сигурност не разполагате много на широко с пари и богатство. И това с паричките е само един от ефектите, до които водят такива подсъзнателни вярвания. Съвкупността от всички такива вярвания наричаме парадигма на нашия ум. Това са инструкции, които даваме на мозъка си, а той няма друг избор, освен да ги следва сляпо. Защото това му е работата. Има си програма, вие сте му я задали (или по-скоро не сте имали друг избор, освен да я приемете, защото когато сме деца критичното ни мислене е изцяло обвързано с това на родителите или най-общо с мнението на "по-големите"), а умът ще направи всичко възможно, за да опази тази парадигма непокътната и да насочва действията и емоциите ни само и единствено в посоката, която му е програмирана.

Може програмата да не сте му я задали съзнателно вие. Може да го е направил телевизорът, когато сте били на крехка възраст и сте припкали около екрана, а по първа програма са давали протестите пред парламента и зърнената криза през 96-а. „Ограбиха ни! Държавата ни ограбва!“, крещи екзалтиран гражданин по мегафона, а вашите с одобрение клатят глава. Баща ви псува правителството, че му е стопило спестяванията с инфлацията, а майка ви се вайка, че политиците пак са ни излъгали и са ни откраднали не само парите, ами и житото.

Може и самите вие да сте крещели с мегафон в ръка по първа програма. Няма значение. Фактите са си факти. В България живеем в общество, което възпитава деца-жертви. Деца, които търсят причините за неуспехите си винаги в другите, но не и в себе си. Имаме поколения от жертви, произведени само през последните 20 години. Имаме още три пъти по толкова поколения от жертви, произведени след Руско-Турската война, когато богатите чорбаджии пак са били лошите, точно като застрахователите през 90-те и мутрите днес. И още толкова поколения след Византийското робство, когато властта пак е била лоша и виновна, както тази днес. Изглежда лайфстайла на жертвата е не просто програмиран в главите на някои от нас, а е кодиран в българския национален геном от столетия.

Виждате ли, жертвите никога нямат пари и възможности, винаги имат редица проблеми и винаги някой друг е виновен за това. Те имат оправдания и чакат някой да промени обстоятелствата, за да бъдат те най-сетне щастливи. Може и да прозвучи парадоксално, не те не са виновни за това по никакъв начин. Програмите в главите им го правят. Ако просто ги изтрият с гумичката от вече не толкова чистата Tabula Rasa и запишат там нови програми, имат потенциала за много кратко време да се отърват от лайфстайла на жертвата и най-сетне да заживеят както наистина им се иска.

Как става това, бе, Митко?!

Със сигурност не е най-лесното нещо на света. Хубавото е, че действа! Лошото е, че няма друг начин да имаш пари, здраве и любов, освен да запишеш под черепа програмки, които съответстват на подобни положителни резултати.

Крачката между мизерията и изобилието не е лесна, но стъпиш ли веднъж отвъд устойчивата си перспектива за живота, разбираш, че нещата изобщо не са каквито си си ги представял преди това.

Ако искаме да преодолеем вярванията, които вече не ни служат добре, трябва да ги предизвикаме. Да предизвикаме себе си. Да стъпим отвъд кръга на обществения комфорт, който често приемаме за наш личен и с който уж ни е най-удобно да се съобразяваме.

Има нещо, което в позитивната психология наричаме комфортна зона. Това е периметърът на действие, в който сме свикнали да оперираме. Правим го по инерция. Всъщност, подсъзнанието ни го прави вместо нас, след като веднъж сме му задали програма.

Пример:

"Ходи на работа всеки ден, за да имаш пари да живееш."

Не "реализирай идеите си, за да имаш пари да живееш" или "сбъдни мечтите си и ще имаш пари да живееш", нали разбира те? Инструкцията е съвсем точна и вие вече знаете с каква схема работи вашият личен мозък. Тъкмо заради подобни подсъзнателни убеждения повечето хора не могат да си представят живота си извън перспективата "да ходят на работа". Много от тях не искат да го правят. Много от тях предпочитат да си почиват, да се занимават с изкуство, да карат ски, да посветят времето си на всичко друго но не и на 8-часова рутина. Но не го правят. Инструкцията, която е зададена на мозъка им е проста и ясна – "който не работи, не трябва да яде". Няма да се отдам на нещата, които наистина искам, защото ТРЯБВА да работя, за да живея. ИСКАМ да правя друго сега, но ТРЯБВА да работя.

Подобна категорична инструкция не позволява на тези хора да погледнат извън рамките на комфортната си зона и да видят колко алтернативи предлага модерния свят за правене на пари с минимална инвестиция на време примерно. Инструкцията, която мозъкът им следва, търси за тях в околната среда само ситуации, които съответстват на зададената посока. Несъответстващи ситуации автоматически се оценяват като нерентабилни, лъжливи, неадеквати, нереални или дори опасни. Тези хора няма да спрат да ходят на работа, няама да забогатеят от това и няма да имат време да правят нещата, които искат да правят.

Същия принцип важи и в отношенията с другите хора например. Срещали ли сте жени, които винаги, винаги, винаги попадат на неподходящите мъже и дори да попаднат на "подходящ", лека полека ще съумеят някак си да се отърват от него, не защото не го искат, а защото мозъкът им е устроен да вярва, че "връзките причиняват болка". Накраят излизат от връзката разплакани и обвиняващи силния пол по всички параграфи, потвърдили успешно за пореден път негативното си устойчиво вярване. Често стават лесбийки, не защото не харесват момчета сексуално, а защото подсъзнанието им е убедено, че мъжете причиняват само лоши работи. Като детето, което няма повече да доближава ръка до свещта. Тук все още говорим за чиста биология, не за някаква мистика. Устойчиво вярване означава и устойчиво поведение, защото чрез поведението ни тези убеждения се материализират на практика. 

Не забравяйте, мозъкът командва парада от самото начало и ще го прави, докато кръвта в тялото ви циркулира. Каквото му кажете да дири, това ще намери. Затова опитайте да зададете различна инструкция от обичайната. Опитайте се да замените примерно убеждението "мъжете са свине и винаги ме лъжат" с друго, като например – "мъжете винаги са мили с мен и ме правят много щастлива". Или "имам пари, само ако работя като луд" със "знам, че има хиляди възможности за правене на пари по лесен и приятен начин и тези възможности ме намират една след друга, а аз се възползвам от тях". Бъдете креативни! Измислете си изречение, което ще работи най-добре за вашия случай. И всеки пък когато усетите, че не се чувствате комфортно, докато си мислите за изречението, си казвайте, че няма причина да ви е некомфортно.

Стъпка по стъпка, ще усетите, че вярването се променя, ако сте достатъчно последователни и мили с подсъзнанието си, разбира се :))).. Следващият етап пък е, когато картината, която старото вярване е рисувало години наред, започне да се променя.

Важно е да знаем, че понякога уж сме препрограмирали някое вярване и парите, здравето, любовта или което там ни е липсвало, изведнъж потичат към нас. Но после нещо става и за нула време сме пак на старото положение. Ами това е термостатът и идва да ни каже, че само сме преметнали подсъзнанието за момент, но то още си знае работата и зорко бди над старото вярване.

Комфортната зона има мощна притегателна сила. Битката е малко неравна понякога. За да успеем да превключим термостата на различна температура, често не би ни била излишна и допълнителна помощ, освен самовнушението. Бих ви препоръчал да се поинтересувате от техниката за емоционална свобода, известна като EFT (Emotional Freedom Technique). Но за начало, с по-леките подсъзнателни убеждения можем да се справим и само като променим начина, по който мислим и говорим за тях и по който ги усещаме. В книгата си "Кафе за събуждане" и в семинарите си говоря подробно за тези неща. 

Все още най-сигурният начин за промяна устойчиви вярвания, е чрез преживяване. То може да бъде външно - в реалния ни живот или вътрешно - във вътрешния ни умствен и емоционален свят. Има и още един сигурен начин, който разяснявам в "Кафето" и много работи - да спреш касетофона, онова, на което ни учат будистите. Да изключим ума, да се върнем в настоящето и да дестване съзнателно от висотата на сегашния момент, без да оставяме на миналото (което са всичките ни програми, цялата досадна повтаряща се диктовка в главите ни) да ни контролира. Така се избавяме от (д)ефектите на собствената ни парадигма и живеем дните си осъзнато през цялото време, независими от миналото си. 

Благодаря ви, че останахте до края! Желая ви здраве, охолство, мъдрост и просветление!

Искрено ваш,

Димитър Божанов

* Тази статия беше публикувана за пръв път в сайта leadersrules.com, който вече по-скоро не съществува, поне на този етап. Редактирал съм я деликатоно според сегашната ми визия. Прецених, че искам да присъства в този блог, защото е важна за много хора.