Разговор за Същността с д-р Менис Юсри

Запознах се с Менис Юсри през 2009-а на неговия семинар "Към същността". Отидох, за да направя интервю с него от името на тогавашното списание Self-Help. Разбира се, участвах в семинара и след това направих интервюто. Преживяването беше наистина прекрасно и трансформиращо! От тогава препоръчвам семинарите му на всички. Предпочитам да ви спестя обясненията. Така или иначе няма смисъл. Отидете някой път и преживейте това. 

По-долу ще откриете няколко бонуса. Първо - ваучер за отстъпка за предстоящото издание на семинара на Менис "Към същността" от 3 до 6 ноември. Участието по принцип струва около 230 лева, ако правилно помня. Сега цената е промоционална заради юбилeйното издание на семинара и премиерата на новата книга на Менис "Отвъд скритите спомени", изд. БАРД. Таксата е само 105 лева, а с ваучера долу ще участвате в това тридневно преживяване за скромните 95 лева. В цената е включена и новата книга на Менис! Доста яко : ) струва 14 лева на пазара, за ваша информация.

Вторият бонус е дори по-як, защото е чак напълно безплатен и е на ваше разположение още в този момент, без да се налага да чакате до 3 ноември. Това е интервюто ми с Менис от 2009 година, записано в обедната почивка на последния семинарен ден от изданието на "Към същността" тогава. Знам, че ще го оцените и ще му се насладите. 

Между другото, аз лично със сигурност ще присъствам на закриването на семинара на 6 ноември, когато Менис ще представи за пръв път официално и книгата си. Нямам търпение да ми я разпише! Вече я четох (всъщност, четох я още на английски) и мога да кажа, че е отлична инвестиция на време и внимание! Ще се радвате, че сте се сдобили с нея. 

За информация на всички, нещата, които си пожелах на онзи семинар, се сбъднаха. Пожелах си пред всички да направя филм и направих филм. Ако още не сте го гледали, ето го линка: http://bozhanov.com/video/evolyutsiya-na-saznanieto. Пожелах си да напиша книга и написах книга. Дори преизпълних плана за 2 години и написах още една! 

"Към същността" ми даде инструменти и насоки за размисъл, които ми помогнаха драматично в духовното ми израстване. Разберете, семинарите са ви необходими, за да поддържате и променяте вибрацията си към положителна. Единствено перманентната групова работа дава истинския ключ към просветлението. Разбира се, стига да я практикувате и интерпретирате правилно. А хора като Менис Юсри са гарант за вас, че ще се движите в правилната посока. 

Искрено ваш, 

Димитър Божанов

ВАУЧЕРЪТ ЗА ОТСТЪПКА Е ПОД ИНТЕРВЮТО

Приятно четене! 

Д-р Менис Юсри е основателят на Фондация "Същност". За последните 20 години създава и фасилитира семинари за личностно развитие в САЩ, Великобритания, Унгария, Швеция, Русия, Испания и България. Започва кариерата си като художник, дизайнер и актьор. Има бакалавърска степен по приложни изкуства. Работи за BBC и някои международни медиа организации. По-късно започва да изучава Системна Психотерапия и Психология като придобива бакалавърска, магистърска и докторска степен по Фамилна Терапия от Лондонския университет. Работи като фамилен терапевт в Националната здравна служба във Великобритания.

- Семинарът ви в София през юни (2009) беше неповторимо преживяване. Знам че ви е отнело десетилетия да стигнете до тази програма. Ще ни разкажете ли повече?

- Правил съм много курсове и семинари през годините, но не съм автор на всички подходи, които използвам. Преработил съм материала и от други курсове. Започнах да се занимавам с това някъде през 1980 – 1983 година. По онова време нямах почти никакъв бекграунд в тази сфера. Затова реших да стана психолог. Минах през много етапи докато се сдобия с магистърска степен по психология. Изучавах всякакви материали по пътя си. Ходил съм на безброй курсове, следвал съм известни световни гурута, правил съм всичко в тази посока. Моята цел беше, да стигна до индивидуален подход в работата си. Предпочитам да извадя по нещо от всичко. Нямам конкретен метод или система. Работата ми е много спонтанна и интуитивна. Отстрани семинарите и подходът ми може и да изглеждат простички, но са продукт на дългогодишни изследвания и задълбочено проучване, които доведоха до този формат. Осланям се главно на две неща – едното е познанието, а другото интуицията. Те се допълват. Нито едно от двете само по себе си не е самодостатъчно. Курсът ми се развива през цялото време. Винаги се появява някой, който ме насочва към психологически казус, който не съм засягал по-рано. Тази обратна връзка постоянно пренася семинарите ми на ново, по-високо ниво.

- Подходът ви е уникален. Не бих казал, че прилича на популярните в момента подходи за самоусъвършенстване.

- Има един отсъстващ елемент на селф-хелп пазара в момента. Всички говорят на хората за постижения, казват им как могат да имат и да постигнат всичко, но пропускат нещо. Не почистват психологическия терен, за да посеят такъв тип информация. Не казвам, че работата им не е добра. Напротив, вършат нещо страхотно. Но повечето хора имат различни бариери и проблеми от миналото, които в общия случай им пречат да задействат принципите, за които се говори в повечето програми за самоусъвършенстване. А хората лесно се хващат на това. Мога да създам всичко, аз имам голяма вътрешна сила и т.н. Но не осъзнават, че имат психологически спирачки от миналото си – родители, минали връзки, социална среда и какво ли още не. Голяма част от инструкторите по саморазвитие и модерните гурута, в сферата на човешкия потенциал, са много харизматични личности. Но им липсва психологическият бекграунд. Затова аз реших да изучавам първо психологията на човека, преди да се съсредоточа над методите за оптимизиране на потенциала. Преди да се захвана с това, аз бях артист и дизайнер. Не можех да застана пред хората и да им говоря за неограничените им възможности, без да разполагам с чистата основа на човешката им мисловна природа. Така че комбинирах познанията ми от психологията с подходите от модерните програми за самоусъвършенстване. Благодарение на обратната връзка, която получавам на всеки семинар, материалът и познанието ми за него продължават да се развиват и мисля, че това е процес без край.

- Наистина това е което липсва в повечето селф-хелп програми. Да разчистиш терена, за да посееш семето на неограничения потенциал.

- Tака е. Човек може да се натъкне на много наивни гурута, които са се захванали с тази работа. Имаше една вълна на запад през 60-те и 70-те на гуру културата. Хората проявяваха тенденцията да следват някой с големи идеи. Това обаче, често може да ги подведе. В момента отново имаме бум на този тип подход. Затова, аз предпочитам да разреждам харизмата в работата си и да приземявам информацията. Правя я много човешка и близка, за да се разгранича от позицията на наивния гуру. Защото екзалтираният, харизматичен подход може да има много объркващи последствия за някои хора.

- Каква е същността на природата на модерното човечество?

- Мога да я изразя в една дума – съчувствие. Във времето ние ставаме все по-индивидуалистично ориентирани. Всеки се бори за нещо, което да спечели за себе си. С други думи, губим човешкото в нас. Англия, където живея и работя, е перфектен пример. Често се шегувам, но там, ако говориш с някого, ще ти искат пари за това. Никой няма време за другите. И всички разчитат на държавата. Остаряваш, правителството ще се погрижи за теб, разболяваш се, правителството ще се погрижи за теб. По някакъв начин това създава у хората усещането, че са в безопасност. Донякъде това е така, но хората, които се грижат за теб в такива ситуации, не го правят защото искат и изпитват съчувствие към теб, не го правят от сърце. Те са на работа. Губим баланса. Отишли сме от една крайност в друга. Държавата е иззела функцията на състраданието у хората. Ако родителите ти се разболеят, не е нужно да се притесняваш за това. Ако баба ти и дядо ти имат проблем, не ти трябва да се бъркаш, държавата ще го реши.

- Този тип мислене вкарва хората в капана, на осъзнаването на себе си като жертва. Те очакват някой друг да се погрижи за тях, вместо да поемат отговорност за себе си, за близките си, за бъдещето си.

- Обсебени сме от идеята да помагаме на слабите. Особено в западната култура. Постепенно това се превръща в несправедливостта на справедливостта. Жертвите контролират парада.

- Едва ли не, модерно е да си жертва... Каква е според вас ролята на образованието, в преодоляването на културата на жертвата? В осъзнаването на силата на човешката природа и необходимостта хората да поемат отговорност за собственото си щастие.

- На първо място е необходимо да научим учителите на това. Да ги провокираме да предават този тип информация на децата и младежите. Не учим децата си как да обичат. Учим ги как да се страхуват. Учим ги да запаметяват информация. Аз работя с психиатри и психолози и ги уча на принципите, които преподавах и на този семинар в България. Водя и курсове за дипломирани специалисти, които искат да работят в клиники. И открих нещо много интересно. Те всички имат едно общо нещо. Интелектуално са много умни, много млади, но работят прекалено бързо с хората, като на конвейр. Не съм убеден, че този тип образование ни е от полза. Имаме нужда от хора, които са мили, пълни с любов и разбиране, учители, които учат децата ни как да обичат себе си, да уважават родителите си, да бъдат бладодарни за нещата, които имат. А не от хора, които запаметяват информация бързо и я възпроизвеждат светкавично, за да получат шестица. А точно такива хора стават психолози. Познавам младежи с такова образование на по 20 години, които са много дисциплинирани и бързи в работата си. И като седне срещу тях човек, който е разведен или израснал без един родител, те не могат да го обградят с вниманието, което е необходимо. Нямат подхода. Те могат да попълват формуляри много добре, да водят статистики, да изпращат писма до съда, да определят глоби и такси, но не успяват да стигнат до драмата на пациента и да му помогнат.

- Най-новите научни изследвания ни казват, че този тип образование тренира само лявата половина от мозъка ни. Там са математическото мислене, логиката, представата за реалността, умението да учим езици и да запаметяваме информация. За сметка на това обаче, дясната половина от мозъка на средностатистическия човек остава пренебрегната. А там е холистичното ни разбиране за света, творческото мислене, обхващането на проблемите в тяхната цялост, емоционалните реакции, яснотата за възможностите в живота ни, философската визия за света. Психолозите, за които говорите излизат от класическата схема на образованието. Но оттам излизат и хората, които взимат решения в парламентите по света...

- Науката и практиката на самоусъвършенстването и човешкия потенциал се появи през последните десетилетия, защото има нужда от нея. И ние сме късметлии, че се намираме в културна среда като тази в България и Европа, където е позволено на тези неща да съществуват. Защото в някои култури не биха позволили това. И макар, все още този подход към себе си и собствения потенциал да не е 100 процента популярен и присъстващ в западната култура, той все пак е позволен. Енергията изисква присъствието му, за да се възстанови балансът. Ако на нашия семинар е имало учители например, можете ли да си представите как ще се държат като се върнат в класната стая. Дали ще гледат на малките момчета и момичета по същия начин? Ще се замислят за отговорността си, за всички емоции и подходи, които извадихме на преден план тук и ще говорят по различен начин с децата. Обучението може да се случва и индиректно.

- Искрено се надявам да е имало повече учители на семинара! Всъщност, събития като това едва наскоро започнаха да добиват популярност. Не само в България, но и в цял свят. Сякаш участваме в някакъв глобален процес на съзнателна еволюция.

- Мисля, че това, което се случва е съвсем естествен процес. Глобалното затопляне например. Не съм съгласен с всички онези неща, които правят, за да спрат глобалното затопляне. То е част от процеса. Може би ни предстои да открием някакъв друг хоризонт. Всеки процес си има движение и ние не можем да го спрем. Когато си легнеш да спиш, косата ти расте. От само себе си. Без ние да контролираме ситуацията. Същото е и със селф-хелп индустрията. Появява се като естествена част от нашето движение към отговора на вечния въпрос – кои сме ние. И това се случва от само себе си. В процеса се появяват и хора като мен, които са уловили повече от светлината на това познание и работят с него. В миналото с това се занимаваше религията, но днес религията се превърна в нещо друго – превърна се в трудова заетост. Ако не внимавам с това, което правя, току-виж и то се превърнало в религия.

- Дори науката се превърна в религия в наши дни.

- Да, така е. Знаете ли, че прекарвам 60 процента от времето си да се пазя от клиентите си. Както отбелязахме по-рано, живеем в културата на жертвите. Ако им кажа нещо накриво, ще ме съдят и ще намерят кой да ги защити. Истинската ми работа е с тези семинари. Но продължавам да работя и в клиниката, защото там научавам много нови неща, които след това използвам в курсовете си. Тук имам свободата да правя каквото искам, там имам професионалния бекграунд. Тази работа е много, много важна. И това е голям плюс и за България. Че хората тук приемат това познание, което съм селектирал толкова години от толкова много източници. Семинарите „Същност“ добиха популярност много бързо тук. Всъщност досега не сме маркетирали събитието. Хората просто идват. За пръв път привличаме медийни партньори. С много малко усилия успяхме да предложим това знание на тукашната публика. Най-хубавото е, че хората не го отхвърлят.

- Наистина ли щастието е достъпно за всички? Има ли тайна на щастието?

- О, много е просто. Да приемеш себе си какъвто си, без значение от каквото и да било.

- Все още на мнозина обаче щастието им убягва. Много хора не се занимават с това, което искат, а вършат нещо, което не харесват, за да преживяват. Мисленето им е устроено така, че се плашат от възможността да последват себе си, да приемат талантите си и да ги споделят със света. Какво да направят?

- Мисля, че го споменахме и по-рано в разговора. Информацията е ключът. Имат нужда от адекватно образование. Ако работата, която вършим с такива семинари, се възприеме от правителството, ще станем свидетели на гигантска трансформация. Ако хората с власт възприемат такъв подход... Огромна трансформация. Да вземем за пример България. Не знам дали не е опасно да казвам тези неща. Хората живеят с убеждението, че сте в бедна страна. И някой им подхвърли идеята, че като влезете в Европейския съюз, трябва да чакате от Европа да ви дава нещо. Аз мисля, че българите са богати не само финансово, но и ментално. Но самосъжалението няма как да доведе до прогрес.

- Съгласен съм напълно. В тази връзка, можем ли да контролираме начина, по който сме свикнали да се чувстваме? Самосъжалението е емоция, която хората си възпроизвеждат по инерция.

- На това ни учат селф-хелп програмите. На това е посветена и моята работа. Всъщност, системите за самоусъвършенстване са древните учения, рециклирани по западен образец. Будизмът например ни казва, че страданието идва от това, че не приемаме реалността. Колко е просто, нали. Плуваме срещу течението. Не приемаме настоящето. Ако партньорката ми например иска да прекратим връзката си, това е част от процеса, потокът на промяната. Това се случва в момента. Опитваме се да се противопоставяме на промените. Защо?

- Няма причина.

- Да, няма. Това е защото не виждаме голямата картина. Преценяваме нещата на дребно.

- Сякаш и една част от науката се противопоставя на промените. Има толкова много доказателства от последните няколко десетилетия, които потвърждават тезите за неограничения потенциал на човек. Въпреки това, немалко учени все още се дърпат, съпротивляват се на новите доказателства и си държат на догмата. Всъщност дебатът в науката буквално е заприличал на религиозно спречкване.

- Ако изследваш или проучваш определен проблем, ти търсиш конкретен резултат. Има нещо много мистериозно в този процес. Ти имаш намерение да откриеш нещо. Мисля, че ако наблюдаваш човешки клетки под микроскоп например, те може да променят поведението си в съответствие с теб. Доста странно е. Затова се чудя дали учените не се опитват всъщност да докажат собствените си мисли по даден въпрос. Знаете за квантовото поле, нали. Културата си има поле, семейството си има поле. Ние можем всъщност да влезем в това поле. Ако сте имали куче, знаете за какво става въпрос. То може да усети присъствието ви, преди да сте пристигнали. С брат ми имахме куче навремето. Когато брат ми си тръгнеше от училище, кучето започваше да лае. Правени са много експерименти, разбира се. Установили, че ако имаш намерение да се прибереш вкъщи, кучето реагира. И това е научно доказано. Така че, има някои неща, които са трудни за обяснение. Това важи с пълна сила и за психологията. Затова случвам семинарите си по максимално естествен начин. Така се получават по-добре, отколкото, ако всичко ми беше написано. Ако някога забравя нещо, веднага ще се намери някой от публиката, който да ме подсети за това нещо или да да допълни с нещо ново. Това се получава когато си напълно в хармония с хората пред теб. Понякога дори си седя, без да мисля за абсолютно нищо, а хората винаги ще ме подсетят за всичко, което съм искал да кажа.

- Сигурен съм, че имате послание, което искате да предадете на хората с работата си. Ако го съберете в няколко изречения, какво ще е то?

- Най-важното е хората да се научат да обичат себе си и да бъдат мили един към друг.

ВАУЧЕР: 

Просто кликнете мишката с десния бутон и натиснете Save image as... и ваучерът е ваш!