За политиците с любов и признателност

И духовните хора не сме застраховани от грешки. Дори напротив, колкото по-често ги правим, толкова по-бързо се учим, защото единственият истински начин да научиш нещо наистина, е чрез преживяване. Та, преживях и аз поредния си урок тези дни. Този път ми го дадоха онези, които най-много ми се щеше аз да поучавам – политиците. При това го направиха без да разберат, но за мен по-важното е, че аз си го получих.

Афектиран от изборите на 23 октомври, направих нещо забележително нетипично за мен – разгневих се и нападнах някого. Разбира се, егото ми през цялото време ме убеждаваше, че го правя, за да дам урок, но истината беше, че предстоеше самият аз да получа такъв. Сега ще ви разкажа.

Става въпрос за статия, която публикувах в този блог преди няколко дни и която обиди определени хора. Искрено ги моля да ми простят и ги каня да прочетат този пост до края. Разбира се, изтрих въпросната язвителна статия веднага, щом се опомних, така да се каже, непосредствено преди да напиша редовете, които четете в момента. Осъзнах, че, един път, не съм бил прав в укорите и нападките си и втори път – статии, заредени с подобна енергия определено нямат място в блога ми и ще се постарая да опазя това виртуално светилище от егоцентричните си пориви. Да и аз имам такива, като всички нас.

Осъзнах също, че политическият дебат май все още е нещо, от което е по-добре да се пазя, защото енергиите, които се вихрят там са доста противоречиви и, забъркаш ли се, нямаш друг избор, освен да пуснеш тези енергии в живота си, а много от тях изобщо не са приятни и те карат да правиш неща, които не би искал да правиш.  

Осъзнах и още нещо и то е как наистина да помогнем на нашите политици да вършат работата си още по-добре и дори да променят себе си личностно и да израснат духовно. Ще стигна и до там.

В статията си от онзи ден изказвах възмущението си от политическия процес в България последните години (забележете думата „възмущение” и веднага ще ви стане ясно в какви енергии се бях забъркал, след като цяла вечер на 23-и гледах изборно студио и пресконференции) и опасението си от поведението на ГЕРБ и Бойко Борисов във връзка с нападките срещу тях, че купуват гласове по изборите. Ако проследите преживяването ми до края, може би ще извадите от него урок в реално време. Може да се каже, че си заслужава. 

Та, използвайки дадената ми от Бога реторическа способност, най-нахално нападнах тези хора без да имам доказателства за каквото и да било и без да ми е работа да ги съдя. Изтипосах многоуважаемия ни премиер в интерпретация на поведението и личността му, с която по-скоро не се гордея, защото със сигурност на места се отклонява от истината. Та кой съм аз, че да съдя този човек? Не бях ли аз онзи, който говори да не съдим другите? Удивително е с каква лекота егото изтръгва от ръцете ни покоя и вътрешната хармония. Даваме му малък залък злъч и то е готово да го превърне в ядене за цяла армия, в пълен с омраза казан. И аз паднах в този казан без да се усетя.

Това се случи с мен тези дни. Преживях собственото си падение обратно в егоизма и се видях да соча към другия с пръст, към брата си. Името му е без значение, дори делата му са без значение. Не е наша работа да съдим другите, защото винаги, когато сочим с показалеца към някого, трите ни пръста все още сочат към нас. За мен урокът беше, че съм си позволил да се хвана в капана на негативизма, от който уж искам да опазя толкова много хора с книгите и дейността си. За ден се бях превърнал в точно онова, от което бягам и което искам да преодолея в себе си – истинският зловреден егоист.

Сега си давам сметка, че написах статията повече заради себе си, отколкото, за да бъда от полза на някого. Написах я, за да покажа колко много разбирам от политика, а истината е, че дори не се интересувам пряко от тези процеси. Надявам се това ми преживяване да послужи поне на една от целите ми – да бъда пример с успехите и грешките си за всички, поели по пътя на духовното израстване.

Сигурно ще попитате как усетих, че съм сбъркал с онази статия, че дори да я изтрия от блога (беше добра статия като реторика, но за съдържанието ви стана ясно вече). Ще ви кажа как – по енергията и по обратната връзка. Обратната връзка е безупречен механизъм за установяване на правилната посока във всеки един момент. Говоря подробно за това в новата си книга „Епохата на безсмъртието”. Енергията пък от своя страна се усеща. Щом почувствам натрупване на негативна енергия, то определено означава негативна обратна връзка – тоест, да регулирам курса на поведението си. Нали разбирате, не да поправя нещо отвън или да изменя някой друг човек, а да поправя себе си – собствените си мисли, чувства и действия.

Това усетих, след като пуснах онази статия в интернет. Благодаря искрено между другото на всички, които я прочетоха, почувстваха негативната енергия в нея и въпреки това ми простиха за залитането. Благодаря ви от сърце! Благодаря и на всички, които коментираха, защото това също е обратна връзка, която да послужи като ориентир и барометър за правдивост. В крайна сметка събрах две и две и изтрих статията, както си беше редно и както прилича на блога ми.

Наистина няма значение кой точно ще е там отгоре, в политиката имам пред вид. Докато самите ние живеем в любов и признателност нищо не може да ни накриви капата, така да се каже. Оказва се, че дори има нещо, което можем да направим за онези горе, за нашите политици, хората, които посвещават живота си на това да водят държавните дела и да служат на всички нас с дейността си. Добре или зле го правят зависи много и от самите нас и енергията, която им изпращаме. Представяте ли си колко е трудно да работиш, когато милиони хора изпращат към теб негативна енергия?

Честно казано съчувствам на всички, заети с такава дейност и им благодаря за това, че са приели отговорността да служат на обществото по такъв начин. Трудна задача е това и много смелост, сила и мъжество се изискват, за да я изпълнява човек. Това безспорно са качества, които големите ни държавни мъже и жени притежават и днес, дори да не го виждаме и дори да не им отдаваме почест за това, макар да сме длъжни. Да и те имат своите кусури, и правят своите грешки, но кой е застрахован от това? Нима ние не правим грешки в живота си? Нима и ние не сме понякога алчни и изкушени от Лукавия, така да се каже? Нима ние сме съвършени в мислите, емоциите и действията си, та да очакваме от някой друг да бъде съвършен за наше удовлетворение?

Бога ми, не сме. Егото така беше замъглило визията ми, че не можах да усетя това, а беше пред очите ми през цялото време. Но гневът е лош съветник. Демон, който всеки миг ни дебне зад ъгъла и се възползва от нас при първия удобен случай. А колко изкусително е да му се отдадем. Как тържествува егото ни за момент, докато сме в еуфория от сношението с демона, и как страда след това, когато го посрещне негативната обратна връзка, която само е предизвикало.  

Признавам, че сбърках. Не помислих за хората, които статията ми ще засегне емоционално и професионално, не помислих за негативната енергия, която изпращам към други, без да си давам сметка, че нямам това право, не помислих и за кармата, която сам си навличам, докато соча братята си с пръст и ги деля на грешници и праведни. Моля ви за прошка и съчувствие. Давам си сметка, че с такива грешки неволно подвеждам и други хора, затова сега пиша тази статия. Затова и ще ви кажа, както пиша и в книгата си "Кафе за събуждане", да вярвате единствено на себе си и да следвате интуицията и обратната си връзка. Няма авторитет, който да ви посочи кое е правилно и кое грешно. Това само вие може да решите. А истината е, че винаги знаем. Просто понякога не чуваме вътрешната си аларма и се оставяме на "Лукавия" да ни подведе. Но с негова помощ се учим. Затова и към него е нужно да събудим благодарността си за уроците, които ни дава. Той е просто другата ръка на Бога, който с десницата гали, с левицата наказва или нека го кажем - вразумява и води по пътя. Напътства ни в живота и развитието ни. 

Дълъг и труден е духовният път, пълен с поучения и предизвикателства, пълен с грешки и противоречия. Но така ни е дадено да се учим. Така ни е дадено да напредваме в живота и по стъпалата на еволюцията.

Ще ви кажа и какъв е най-големият ми извод от тази полудраматична лична история. Понеже следя обратната връзка, четох всички коментари към язвителната статия и получих интересна идея от един от тях. „Защо да не изпращаме положителна енергия на политиците? Така може би ще работят по-добре”, цитирам по памет. Отговорът ми на този коментар беше: „Четеш ми мислите”. И наистина е така. Добър урок ми даде този коментар. Уж за това говоря, а друго правех онзи ден.

Ако искаме да помогнем на политиците ни да упражняват дейността си по-добре, нека им изпращаме нашата любов и признателност, вместо критики. Нека мислим за тях с уважение и благодарност за това, че подаряват живота си на работа за държавата, тоест – на работа за нас. Как я вършат и къде бъркат, собствената им обратна връзка ще покаже. Не е в нашата власт да ги съдим. Истината е, че не ни е дадено да знаем кое защо се случва и в кой момент какво е най-добре. Понякога от привидно най-негативните събития се надигат най-големите просветления и възходи. Понякога от тъмнината на най-дълбоката криза и депресия наднича лъча на най-ярката и добра възможност. Не стана ли така и стази статия? От най-негативния ми текст се роди едно от най-искрените ми откровения - това, което четете в момента. Разголвам се пред вас. Показвам ви грешките си. Това правя и в книгите си без свян, защото знам, че нищо не е скрито, всичко е на показ през цялото време така или иначе. 

Искрено вярвам, че и в случая с българския политически живот каквото и да става, все ще е за добро. Въпросът е да се поучим от това, което наблюдаваме. Все още на мнозина им изглежда, че нещата вървят на зле, но дали наистина е така? Докато в съседна Гърция, а и в целия свят страдат от криза и протестират по улиците, в България се справяме доста добре с опазването на реда и мира навън. Да, пазарът може би малко се е свил в сравнение с преди няколко години, но пак ще се отпусне. Икономическите процеси така или иначе се редуват и след всяка рецесия следва възход, така че и на това ще му дойде времето.

Аз казвам, да променим не политиците с ригидни избори. Нека променим себе си и собственото си отношение към тези хора, нагърбили се с нелеката задача да водят всичи нас към нещо по-добро. Нека бъдем по-меки към тях. Те може би просто нямат сили да се справят по-добре. Стараят се колкото могат и дават най-доброто, на което са способни от ракурса, през който гледат на света в дадения момент. Може би нямат достатъчно енергия за просветление, особено докато ги обсипваме с толкова негативни вибрации, които изпиват енергията на човек. Те също имат нужда от искрена подкрепа и окуражение по пътя си. Дали щяха да реагират толкова остро, ако към тях не се държаха остро всички? Дали няма да взимат по-мъдри и добри решения, ако ги обграждаме с положителна енергия, прошка и съчувствие?

Аз казвам да, щяха. Осъзнавам, че много хора все още не вярват в Енергията, дори много от тези, които твърдите, че я разбирате. Но вижте, тя е истинска, тя ни изгражда и тече през нас във всеки един момент като река. Тази същата река тече и през нашите политици и когато я зареждаме отрицателно, ние ги тласкаме в лоша посока. Отваряме енергийни портали, които вместо да ги правят по-силни и уверени, каквито са ни нужни, ги отслабват и ги подмамват в грешни действия, от които всички носим последствията.

Нека мислим и говорим за политиците ни с любов и признателност и нека, когато бъркат, да им отвръщаме с прошка, съчувствие и разбиране, защото всеки бърка. И ти бъркаш, и аз бъркам, тя също, той също и ние, вие, те. Всичко е едно и също и всичко е свързано.

Нека простим грешките им, както искаме нашите грешки да бъдат простени. Нека ги подкрепим в пътя им към Истината и духовното съзряване. Защото всички вървим по този път, независимо от декора, който дава форма на живота ни в дадения момент. Всички сме Избраният, всички сме Нео и Матрицата като майка ни приканва да се събудим и да осъзнаем, че единственото истинско намерение, което някога е било влагано в логиката на реалността, е любов. И да постигнем това намерение е единственият смисъл, единствената цел и посока на нашия живот и на развитието ни като общност.

Не е ли това и държавата? А не е ли това целият свят? Мрежа от милиарди уникални създания и всяко от тях с незаменим принос за Матрицата. За Цялото. За Бог. И ако Бог е любов, каква енергия ни е необходима, за да Го събудим у себе си и да Му помогнем да се свърже с всичките си части?

Очевидно е, нали? Необходима е любов, приемане, признателност, абе, хубава вибрация най-общо казано. Това се опитваме да събудим, а толкова лесно се оставяме в ръцете на Мара, демонът, който изкушавал Буда. В християнството го наричат Сатана, а в кабала, освен его, му казват и Сатан. Ако ви е любопитно какво точно означава Сатан или още – човешкото егоистично качество, прочетете новата ми книга „Епохата на безсмъртието”. Някои неща може наистина да ви изненадат.

Та така моята история с политиците. Щура работа... Радвам се, че осъзнах много неща тези дни и пораснах още, докато грешах. Хванах се в крачка. Не без малко помощ от Вселената, разбира се. За синхроничностите, които съпътстваха обратната ми връзка и ми помогнаха да осъзная грешката си, ще ви разкажа някой път на живо. Надявам се малката ми история за мъст и разкаяние да ви е послужила и на вас за урок, не само на мен. Всички имаме нужда от напомняне от време на време. Човешко е.

Колкото до изборите в края на седмицата, мисля, че и този път достопочтено ще се възползвам от правото си да се въздържа от участие и, разбира се, като за финал на това откровение, предстои да обясня защо. В новата си книга говоря за принцип, наречен Егрегор. В езотериката се твърди, а аз имам лична обратна връзка по въпроса и се присъединявам към това твърдение, че егрегорите са колективни същества, направени от мисли. От нашите мисли. Те живеят собствен живот на друго ниво на нашето собствено съзнание. А съзнанието не е само индивидуален, а и колективен феномен. Имаме общностни вярвания, тенденции в мисленето, нагласи, които генерират огромно количество енергия. Тези същества живеят от тази енергия, която генерираме ние с мислите си.

Те имат интерес да се хранят от нашите, най-общо казано, емоционални тенденции и сред тях има такива, които бихме нарекли добри и такива, които бихме нарекли лоши. В зависимост от идентичността на тези създания, тече и определения тип енергия през тях – по-скоро положителна или по-скоро отрицателна. Те имат определена притегателна сила и през цялото време обменят енергия с нас под формата на нашите мисли. Мислите ни пък водят до нашите емоции, чувства, действия и изобщо преживявания.

Очевидно има огромно значение в какви егрегори сме включени. Онези с лошата от наша гледна точка вибрация, ни изпращат лоши мисли и лоши преживявания. Хубавите на свой ред ни водят в добра от наша гледна точка посока и ни помагат да получим онова, което желаем. И двата типа имат стойност, разбира се и важна роля в нашия живот и израстване. Добиването на съзнателност за взаимоотношенията ни с тези аспекти на Творението е важна стъпка в духовния ни път.

Позволих си за ден да се включа в егрегора на българския политически живот и получих доста противоречива обратна връзка, определено клоняща към лоша. Това недвусмислено ми подсказа, че е добре да не разговарям с точно този егрегор в момента и е по-добре да насоча енергията си другаде.

Убеден съм, че всеки е достатъчно съзнателен за себе си, за да прецени къде иска да насочва своята енергия и как предпочита да я използва. В различния момент за различния човек различно действие е правилно. Не ми е работа да казвам кое е редно и кое не, нито да подвеждам някого с тенденциозни интерпретации, макар да ми се случва и на мен понякога, както разбрахте вече. Наистина, моля да ми прости всеки, който се е почувствал засегнат по неприятен начин от публикацията ми „Избори 2011: Какво се случи?” от 24.11.2011 г. Надявам се, да съм послужил, ако не за урок, то поне за интересен пример, който да ви помогне да се размислите за нещата от вашия живот и грешките, които самите вие може би допускате, защото вероятно правите такива. Ако успея с примера си да ви помогна да избегнете подобна грешка, все ще е някаква полза за вас. Колкото до политиците, за които говорих в публикацията, честно казано всички те са ми безкрайно симпатични, макар да знам, че понякога правят лоши работи и ГЕРБ, и БСП, и всички участници в тази нелека и подчертано драматична пиеса, наречена българска политика. Знам, че един ден всички ще се вразумим. 

Усмихвам ви се най-сърдечно и ви желая от сърце всичко най-добро на вас и на всички български политици! Наистина мисля, че ако се научим да се отнасяме към тях с мъдрост и с добро, и те ще започнат да ни отвръщат със същото по-често. Желая им успех на изборите и нека се случи каквото е речено!

Искрено ваш,

Димитър Божанов